Тази статия е обиколила целия свят и е прочетена повече

 „ Тази публикация е обиколила целия свят и е прочетена повече от 4,5 милиона пъти. Дали сте съгласи с създателя или не сте – преценете сами, само че сигурно този материал ще ви даде мотив за размисъл. ”

 За времето на своята многогодишна професионална активност следя у децата плашеща наклонност за намаляване на обществената, прочувствената и академичната интензивност, а по този начин също и внезапно увеличение на случаите на намалена обучаемост, централизация и други сходни нарушавания.

 Съвременните деца отиват на учебно заведение, бъдейки прочувствено недостъпни за образование и в нашия съвременен метод на живот има доста фактори, които спомагат за това. Както ни е известно, мозъкът е еластичен и предразположен. Благодарение на окръжаващата ни среда ние можем да създадем мозъка си „ по-силен ” или „ по-слаб ”. Аз откровено имам вяра, че макар най-хубавите ни планове, ние за жалост насочваме развиването на нашите деца в неверна посока. И ето за какво:

1. Влиянието на технологиите

 Използването на технологията (телевизор, таблет, смартфон) като безвъзмездна бавачка в действителност по никакъв начин не е гратис. Наказанието дебне зад ъгъла. Ние се разплащаме с нервната система на нашите деца, тяхното внимание и тяхната дарба да отсрочват удовлетворението за един предстоящ миг. В съпоставяне с виртуалната действителност всекидневието е скучно. Когато децата влязат в час, те се сблъскват с действителни гласове на хора и с съответна образна симулация, в контраст на всеобщите графични гърмежи и специфични резултати, които са привикнали да виждат на светещите екрани. След непрекъснатото пребиване във виртуалната действителност обработката на информация в час става все по-сложна задача за нашите деца, тъй като техният мозък привиква към високи равнища на стимулиране, които се оферират във видеоигрите. Неспособността да се обработва по-ниски равнища на стимулиране утежнява готовността на децата да вземат решение университетски задания. Освен това технологиите отдалечават прочувствено децата ни от фамилията. Достъпността на родителските страсти се оказва значимо хранително вещество за мозъка на детето. За страдание ние последователно лишаваме нашите деца от това хранително вещество.

2. Децата получават всичко - каквото изискат и когато го изискат

 „ Гладен съм!! - Ей в този момент ще ти купя нещо за ядене ”. „ Жаден съм! - Ето я машината с питиета. ” „ Скучно ми е! - Поиграй си с моя телефон! ”. Способността да отлагаме удовлетворяването на потребностите се явява един от основните фактори за бъдещия триумф. Ние всички имаме най-хубави планове – да създадем нашите деца щастливи, само че за жалост ние ги вършим щастливи единствено в сегашния миг, само че нещастни в дълготрайна вероятност. Умението да отложиш удовлетворението значи дарба да функционираш в изискванията на стрес. Нашите деца последователно стават все по-малко готови за битка даже и в незначителните стресови обстановки, които в последна сметка се трансформират в голямо затруднение за техния триумф в живота.

 Неспособността да отложиш удовлетворяването се демонстрира в учебно заведение, в комерсиалните центрове, в заведенията за хранене и в магазините за играчки в оня миг, в който детето чува „ Не ”, тъй като родителите са научили мозъка на своето дете неотложно да получава това, което желае.

3. Децата ръководят света

 Ето какво слушам непрекъснато от родители: „ Моят наследник не обича зеленчуци. ” „ Тя не обича да си ляга рано. ” „ Той не обича да закусва. ” „ Тя не обича играчките, само че тя прелестно се оправя със своя iPad. ” „ Той не желае да се облича самичък. ” „ Тя не желае да яде сама. ” Откога децата започнаха да споделят на своите родители по какъв начин да бъдат възпитавани? Ако предоставим решаването на този въпрос на децата, то това, което те биха правили непрекъснато, би било да ядат макарони със сирене и сладки с крем, да гледат тв приемник, да играят с таблет и да си лягат в 12 часа през нощта. Каква изгода имат те от това, когато им даваме това, което те ИСКАТ, в случай че сме наясно, че това НЕ Е ДОБРЕ за тях? Без вярно хранене и без здравословния нощен сън нашите деца ще отиват в учебно заведение раздразнени, тревожни и невнимателни. Освен това ние им внушаваме една неправилна концепция. Те ще осъзнаят, че могат да вършат това, което желаят, а не това, което не желаят. Липсва понятието „ би трябвало да се направи ”. За страдание, с цел да реализираме своите цели в живота, ние би трябвало да прави това, което е нужно и това не постоянно е това, което ни харесва да вършим. Например, в случай че детето желае да стане първенец, то би трябвало да учи усърдно. Ако желае да стане огромен футболист, то би трябвало да тренира всеки ден. Нашите деца прелестно знаят какво желаят, само че за тях е доста мъчно да вършат това, което е належащо за постигането на тази цел. Резултатът е неосъществени цели и отчаяние.

4. Безкрайно забавление

 Ние сме основали неестествен свят за нашите деца. В него няма скучни моменти. Когато детето притихне, ние тичаме, с цел да го развличаме още веднъж, тъй като считаме, че противоположното значи, че не изпълняваме дълга си за възпитаване на детето. Ние живеем в два разнообразни свята: те имат собствен личен свят на „ веселието ”, а ние – наш си свят на „ работата ”. Защо децата към този момент не ни оказват помощ в кухнята или при прането? Защо те не събират и не подреждат своите играчки? Тази монотонна работа, която тренира мозъка, развива работоспособността и умеенето да функционираш по време на интервала на „ скуката ” – това са тези „ мускули ”, които в последна сметка са нужни за процеса на образование в учебно заведение. Когато децата отидат на учебно заведение и би трябвало да си запишат нещо, те споделят: „ Не мога. Това е доста мъчно. И доста скучно. ” Защо? Защото безкрайното забавление не развива навиците на работоспособността. Те се развиват с работа.

5. Ограничено обществено взаимоотношение

 Всички ние сме заети и по тази причина даваме на нашите деца електронни джаджи – с цел да бъдат „ заети ” и те. По-рано децата играеха на улицата, където в безсистемната естествена среда развиваха своите обществени привички. За страдание технологията измести времето за разходки на открито. Освен това технологията направи родителите по-малко налични за общественото взаимоотношение с децата. Очевидно е, че нашите деца от ден на ден и повече изостават... въпреки всичко цифровата „ бавачка ” не е приспособена да оказва помощ на децата да развиват своите обществени привички. За бъдещия триумф в живота са нужни обществени привички!

 Мозъкът, сходно на мускулите, се образова и тренира. Ако желаете вашето дете да умее да кара колело, значи би трябвало да го учите да кара колело. Ако желаете вашето дете да умее да чака, значи би трябвало да го учите на самообладание. Ако желаете вашето дете да умее да си поддържа връзка, значи би трябвало да го обучавате на обществени привички. Същото се отнася и за всички останали привички. Няма никаква разлика! Вие може да измененията живота на вашето дете посредством подготовка на неговия мозък по този начин, че то да се окаже сполучлив в обществената, прочувствената и академичната активност. Ето по какъв начин:

1. Ограничете достъпа до технологиите и възстановете прочувствената връзка с вашите деца
- Изненадайте ги с цвете, усмихнете им се, погъделичкайте ги, оставете им блага записка в раницата или под възглавницата, удивете ги, като ги вземете за обяд от учебното заведение, танцувайте дружно, пълзете дружно, бийте се с възглавници;
- Организирайте фамилни обеди, играйте на настолни игри, карайте колело, разхождайте се вечерно време на пресен въздух с фенерче в ръка.

2. Тренирайте способността да се отсрочва удоволствието
- Дайте им опция да почакат! Обяснете на детето, че скуката е нещо обикновено. По време на скуката постоянно се раждат най-креативните хрумвания.
- Увеличавайте последователно времето за изчакване сред „ аз желая ” и „ аз получавам ”;
- Избягвайте потреблението на електронните устройства в колите и заведенията за хранене – вместо това научете децата да чакат, беседвайки и разговаряйки с тях;
- Ограничете броя на непрекъснатите похапвания.

3. Не се опасявайте да слагате рамки
- Направете разписание на времето за хранете, времето за сън, времето за електронни устройства;
- Помислите си за това, което е ДОБРО за тях, а не за това, както ИСКАТ/НЕ ИСКАТ те. После ще ви бъдат признателни за това. Възпитаването на децата е тежка работа. Вие би трябвало да бъдете изобретателни, с цел да ги накарате да създадат това, което е положително за тях, тъй като през по-голямата част от времето това ще бъде цялостна диаметралност на това, което им се желае на тях самите;
- Децата би трябвало да закусват и да ядат потребна храна. Те би трябвало да прекарват време на чист въздух и да си лягат да спят в авансово несъмнено време, с цел да отиват на идващия ден на учебно заведение подготвени за образованието! Превърнете в наслаждение, в емоционално-симулативна игра това, което те не обичат/не желаят да вършат.

4. Научете децата още от ранна възраст да извършват монотонна работа, тъй като тя се явява основа за бъдещата „ продуктивност ”
- Да сгъват облеклата, да си подреждат играчките, да си закачат якето, да поставят масата, да готвят обяд, да мият чиниите, да си оправят леглото;
- Бъдете кретивни. Добавете към действието детайл на игра, с цел да предизвикате в съзнанието асоциация за нещо позитивно.

5. Учете ги на обществени привички
- Учете ги да вършат нещо с поредни дейности, да споделят, да умеят да губят/печелят, да вършат взаимни отстъпки, да хвалят другите, да споделят „ апелирам ” и „ благодаря ”. Опирайки се на опита си в работата си като ерготерапевт, бих могла да кажа, че децата се трансформират, когато родителите им трансформират своята панорама точка за тяхното образование. Помогнете на децата да реализират триумф в живота посредством образование и подготовка на мозъка им колкото се може по-скоро!

Виктория Прудей, Торонто, Канада - канадски ерготерапевт (occupational therapist) с 10-годишен стаж в работа с деца, родители и учители.

Превод от съветски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев